САЩ посредничат за сделка между Армения и Азербайджан

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отива да говори на събитие, отбелязващо Националния ден на сърцето, в Източната стая на Белия дом, 7 август 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Mark Schiefelbein

🇺🇸🇦🇲🇦🇿 Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп посрещне държавните глави на Армения и Азербайджан в Белия дом днес, срещата ще приключи с подписването на рамка за мир, която включва изключителни права за Америка да развива стратегическия транзитен коридор през Южен Кавказ, съобщиха официални лица пред Ройтерс.

Армения и Азербайджан се намират в конфликт от края на 80-те години, когато Нагорно-Карабах, азербайджански регион с предимно етническо арменско население, се откъсна от Азербайджан с подкрепата на Армения. И двете страни получиха независимост от Съветския съюз през 1991 г.

Мирният договор може да трансформира Южен Кавказ – регион, произвеждащ енергия, съседен на Русия, Европа, Турция и Иран, пресечен от нефто- и газопроводи, но разделен от затворени граници и дългогодишни етнически конфликти.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев и премиерът на Армения Никол Пашинян ще пътуват до Вашингтон специално за преговори и церемония по подписване, споделиха длъжностни лица, говорили при условие за анонимност.

Рамка, която ще подпишат, е насочена към постигане на „конкретен път към мира“ и решаванет на дългогодишен проблем с транзита. Азербайджан поиска транспортен коридор през Армения, който да свързва основната територия с Нахичеван – азерски анклав, който граничи с Турция, най-големия съюзник на Баку.

Според внимателно договорен раздел от документите, които предстои да бъдат подписани в петък, Армения планира да предостави изключителни права на САЩ за развитието на транзитния коридор за продължителен период от време. Проектът ще се казва „Маршрутът на Тръмп за международен мир и просперитет“ (TRIPP), ще се управлява в съответствие с арменското законодателство, а САЩ ще отдадат земята под наем на консорциум за инфраструктура и управление.

„Чрез търговски средства този ход ще отключи региона и ще предотврати по-нататъшни военни действия,“ каза едно от длъжностните лица.

Освен това двамата държавни лидери ще подпишат документите с искане за разпускането на Минската група за посредничество в конфликта, ръководена от Франция, Русия и САЩ още от създаването си през 1992 г.

Напредъкът по въпроса между Ереван и Баку започна през март, когато специалният пратеник Стив Уиткоф посети региона. Членове на неговия екип направиха няколко последващи пътувания там, за да помогнат за сключването на сделка.

Американски длъжностни лица смятат, че сключването на евентуален мирен договор между двете съседни страни може да подтикне преговори за включването на Азербайджан в серия споразумения за нормализация на отношенията между Израел и четири мюсюлмански страни от Близкия изток, постигнати с посредничество от Тръмп още в първия му мандат.

Мирът като победа

Тръмп не крие амбицията си за международно признание заради своите продължаващи миротворчески инициативи. В това начинание той отбелязва значителен напредък в постигането на споразумения за конфликтите между Сърбия и Косово, Конго и Руанда, Камбоджа и Тайланд, а също така Пакистан и Индия, въпреки че ролята на Белия дом в нейното решаване остава спорна.

По отношение на двата най-смъртоносни конфликта днес – войната между Русия и Украйна и тази между Израел и Хамас – Тръмп среща трудности в постигането на дипломатически пробив. В този контекст Али Мамодов, изследовател в университета „Джордж Мейсън“, отбеляза ясната логика на дипломатическата намеса на Тръмп в Южен Кавказ.

„Идеята за участие на САЩ в коридора Зангезур се вписва в широката тенденция на транзакционна, базирана на интереси дипломация, която президентът Тръмп предпочита в други региони,“ отбеляза Мамодов пред Newsweek.

„За Тръмп подкрепата за такъв проект ще му позволи да представи видим, инфраструктурен мирен дивидент, който потенциално ще отбележи като личен успех в дипломацията, сходен с Авраамовите споразумения“, добави той.

Мамодов посочи и няколко ползи, които Армения и Азербайджан биха могли да извлекат от такова споразумение.

„Първо, то осигурява противовес на алтернативи, подкрепяни от Русия или Иран, позволявайки на двете страни да разнообразят партньорствата си. Второ, ако бъде правилно представен, коридорът може да се разглежда не само като регионална връзка, но и като част от по-широка програма за свързаност, интегрирайки Южен Кавказ в глобалните търговски маршрути чрез Средния коридор.“

„Тази перспектива би могла да намали взаимното недоверие и да направи проекта по-политически приемлив на местно ниво,“ добави той.

Джошуа Кучера, старши анализатор в Международната кризисна група, също свърза усилията на Тръмп с другите му дипломатически кампании, отбелязвайки, че „е очевидно, че администрацията на Тръмп търси лесна победа в миротворчеството, след като с Украйна и Газа напредват по-бавно, отколкото той се надяваше.“

Той обаче посочи, че все още има доста неясноти в изпълнението на споразумението между двете кавказки страни, включително реализацията на маршрута, който е в центъра на регионалния спор.

„Най-потенциално новаторският елемент е транспортното споразумение TRIPP, но все още не знаем много важни детайли,“ посочи Кучера. „На теория Азербайджан иска транспортен маршрут, който Армения да не може да контролира, между основната територия на Азербайджан и неговия ексклав Нахичеван, докато Армения твърди, че иска същото през Нахичеван, което ще е най-бързият начин за свързване между северна и южна Армения.“

Тигран Григорян, директор на Регионалния център за демокрация и сигурност, подчерта, че успехът на Тръмп в събирането на арменския премиер Никол Пашинян и азерския президент Хейдар Алиев в Белия дом се разглежда като бърза победа във външната политика. Той също отбеляза, че детайлите на американското предложение са ключови, имайки предвид исканията на двете страни.

„Азербайджан настоява за безпрепятствен достъп за товари и пътници до ексклава Нахичеван, като на практика изисква липса на арменски контрол върху маршрута. Въпреки че е отворена към идеята за възстановяване на комуникациите, Армения настоява този маршрут да функционира при пълното спазване на нейния териториален интегритет, суверенитет и юрисдикция, както и на принципа на реципрочност“, обясни Григорян пред Newsweek.

„Тоест, ако на Азербайджан бъде позволено да свърже Нахичеван през територията на Армения при опростен режим, същите правила трябва да бъдат приложени и за Армения, за да използва сегмента на железницата през Нахичеван за достъп до северните си региони“, добави той.

Конкуриращи се интереси

Очакваното споразумение, в каквато и форма да се осъществи, вероятно ще има последици отвъд двете страни и ще засегне трите регионални сили в Южен Кавказ – Русия, Иран и Турция.

„Всяка от тези регионални сили разглежда Южен Кавказ като част от стратегическия си периметър, така че всяко участие на САЩ, особено в инициатива от висок профил на Тръмп, ще се наблюдава внимателно“, каза Мамодов.

Разположен на стратегически кръстопът между Азия и Европа, Армения и Азербайджан са били под контрола на Персийската, Османската и Руската империя в различни периоди от своята история. Те придобиват независимост през 1991 г. след разпадането на Съветския съюз, което довежда първата голяма война за региона Нагорни Карабах, където етническите арменци обявяват Република Арцах на територия, международно призната като част от Азербайджан.

След този конфликт Армения и Азербайджан взаимно се обвиняват в етническо прочистване, докато Армения продължава да настоява за признаване от Турция на систематичното изгонване и избиване на арменци от Османската империя по време на Първата световна война – кампания, призната от повечето държави за геноцид.

От своя страна Азербайджан развива близки отношения с Турция през последните три десетилетия. Турските дронове изиграха ключова роля в нанасянето на значителни загуби на Армения по време на войната през 2020 г. и последвалите сблъсъци и азерска офанзива през 2023 г., която доведе до разпадането на Република Арцах и временното спиране на арменското членство в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), по-известна като руското НАТО.

Но Москва и Техеран имат друг интерес в региона, свързан с проекта за Международен транспортен коридор Север-Юг, който би установил неподлежащ на санкции железопътен маршрут от Индия до Русия – т.нар. „Мост на Тръмп“ има потенциала да наруши този план, тъй като според съобщенията той вероятно ще бъде изграден близо до границата на Иран с Армения.

Кучера отбеляза, че сега, когато САЩ се готвят да играят по-голяма роля в проблемния регион „Иран и Русия са предпазливи към всяко американско присъствие в региона, особено по казуси в сферата на сигурността, а в този случай маршрутът минава директно покрай границата на Иран, което прави всяко американско присъствие там особено чувствително.“

От друга страна, той каза, че „Турция желае по-добри транспортни връзки на изток през Армения и Азербайджан.“

Победители и губещи

Григорян също твърди, че „Турция е единствената от трите големи регионални сили, която вероятно ще приветства предложението на САЩ,“ и всъщност вече е започнала да изгражда инфраструктура за свързване на източния си град Карс с провинция Нахичеван на Азербайджан.

От друга страна, той смята, че Иран вероятно ще се противопостави на всяка мярка, която заплашва да прекъсне тази връзка.

„Тъй като маршрутът минава по границата на Иран и Армения, Техеран вижда всяко отслабване на арменския суверенитет върху него като директна заплаха както за северната си граница, така и за транспортния коридор Север-Юг, който свързва Иран с Европа през арменска територия“, обясни Григорян.

В повод за притеснение от страна на Иран се превръща и нарастващото сближаване на Азербайджан с Израел, което подтикна Техеран да търси по-добри връзки с Баку.

„А за Русия въпросът е още по-чувствителен. Всеки успех на САЩ в поемането на тази инициатива би представлявал сериозен удар върху позициите на Русия в региона“, заяви Григорян, посочвайки намаляващото й влияние в регион, който някога е доминирала.

„Русия определено е губещата в тази история, тъй като се надяваше, че пътят ще остане под неин контрол“, категорична е Олеся Вартанян, експерт по конфликти и сигурност в Южен Кавказ

„Американската стъпка помага на Армения и Азербайджан да постигнат повече стабилност и мир и затвърждава допълнително загубата на руското влияние в Южен Кавкас – процес, започнал преди известно време и подсилил се от разпадането на Нагорни Карабах на фона на руската инвазия срещу Украйна“, продължи тя.

„Е, това е цената, която Русия трябва да плати“, завърши тя.

Азербайджан и Армения са „много близо“ до подписване на мирен договор

Арменският премиер Никол Пашинян разговаря с азерския президент Илхам Алиев по време на срещата на върха на БРИКС в Казан, Република Татарстан, Руска федерация, октомври 2024 г.
📸 Снимка: Madina Nurmanova/Shutterstock

🇦🇿🕊️🇦🇲 Армения и Азербайджан се намират много близо до сключване на мирен договор, обяви азербайджанският президент Илхам Алиев в реч по време на 3-тото издание на Световния медиен форум в Шуша.

„Мисля, че сме много близо до подписването на мирен договор“, отбеляза Алиев, цитиран от Azertac.

Според него текстът може да бъде парафиран предварително. Той разкри, че Баку вече е направил такова предложение в Абу Даби, но в същото време отбеляза, че парафирането на даден документ не е равносилно на неговото подписване.

По-рано през юли Алиев и арменският премиер Никол Пашинян се срещнаха, за да обменят своите мнения по ключови аспекти на мирния процес. Беше уточнено, че е постигнато разбирателство за продължаване на преговорите от страна на работните групи, както и на по-високи нива. Министерството на външните работи на Армения определи срещата като „ефективна“.

Армения обмисля да прехвърли контрола над Зангезурския коридор на САЩ?

🇦🇲🇺🇸🇦🇿 Армения обмисля да прехвърли контрола върху Зангезурския коридор на чужда компания на фона на предложение от американския посланик в Турция и специален пратеник в Сирия Том Барак за участие на Съединените щати в управлението на стратегически важния маршрут.

Това стана ясно от изказване на заместник-министъра на външните работи на Армения Мнацакан Сафарян, който заяви, че решението може да бъде приложено, ако е в съответствие със заявените принципи на Ереван.

Изявлението идва на фона на продължилата повече от четири часа среща между арменския премиер Никол Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев в Абу Даби, където според източници коридорът е бил сред ключовите теми.

Съединените щати предложиха да поемат планирания транспортен коридор между Азербайджан и Армения в опит да се постигне напредък в дипломатическите преговори между двете държави от Южен Кавказ, заяви посланикът на САЩ в Турция Том Барак пред журналисти по време на брифинг в петък.

Държавният департамент на САЩ се въздържа от коментар относно конкретния план и участието на американски компании в него, като само повтори „подкрепата си за усилията за насърчаване на мира и стабилността в региона“.

Зангезурският коридор свързва основната част на Азербайджан с неговия анклав Нахичеван през южната част на Армения и отдавна е предмет на остри спорове. CaucasusWarReport отбелязва, че предложението за сделка на Вашингтон предполага, че контролът ще бъде прехвърлен на частна американска компания, която трябва едновременно да гарантира сигурността на Азербайджан и суверенитета на Армения. В същото време Русия и Иран са напълно изключени от процеса.

В Ереван настояват, че дискусиите за коридора трябва да са свързани с подготовката за сключване на мирно споразумение между двете страни. До март те се бяха договорили по 15 от 17-те члена на проекта за споразумение, включително преамбюла, като останаха отворени единствено въпросите за международните претенции и настаняването на трети страни. И двете страни обявиха напредък след разговорите в ОАЕ, включително по темата за делимитация на границата.

В Турция на промените в арменския подход се гледа положително. Президентът Реджеп Ердоган заяви в началото на юли:

„Въпреки че в началото Армения беше против Зангезурския коридор, сега тя възприема по-гъвкав подход към икономическата интеграция“, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган, според когото регионалното развитие е в интереса както на Иран, така и за цялата архитектура на Южен Кавказ.

Правителството на Армения подкрепи започването на процес по присъединяване към ЕС.

🇦🇲🤝🇪🇺 Правителството на Армения подкрепи законодателната инициатива за започване на процес по присъединяване на страната към Европейския съюз, която ще бъде разгледана от парламента.

Проектът на постановлението от кабинета на министрите, представен от министъра на външните работи Арарат Мирзоян, гласи:

Да одобри предложението на правителството на Република Армения относно проектозакона “За началото на процеса на присъединяване на Република Армения към Европейския съюз”. Да предаде предложението на правителството по установения начин на служители на Народното събрание.

Мирзоян заяви, че в последните години отношенията между Армения и Европейския съюз се радват на интензивно и динамично развитие, а ЕС е оказал ценна помощ на страната в сферата на отбраната и сигурността, изпращайки наблюдатели, и е изразил готовността си да помогне за икономическото развитие на страната.

Министър-председателят Никол Пашинян отбеляза, че решението не означава членство на страната в ЕС, тъй като този въпрос може да бъде решен само чрез референдум. Той посочи още, че след приемането на законопроекта страната трябва да разработи съответната пътна карта.

„С това решение ние потвърждаваме, че имаме независима външна политика, основана на нашите интереси, и тя се вписва в политиката на балансиране във външната политика... Кабинетът на министрите на Армения не е против тази инициатива, особено след като тази инициатива идва от тезите, които обявихме“, заяви той.

Лукашенко обяви заседание на Висшия икономически съвет на ЕАЕС в Минск

🇧🇾⚔️🇦🇲 Беларуският президент Александър Лукашенко и арменският министър-председател Никол Пашинян изпаднаха в словесен спор по време на разширеното заседание на висшия Евразийски икономически съюз, предаде БелТА.

На срещата на Евразийския икономически съюз, включващ Русия, Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан, присъстваше руският президент Владимир Путин и останалите държавни глави.

Беларус ще бъде председател на органите на съюза през следващата година. Ето защо Александър Лукашенко предложи следващата среща на върха да се проведе в Минск в края на май. „Ако имате допълнителни предложения, промени, ще вземем допълнителни решения по време на консултации“, заяви президентът.

Държавният глава покани и страните-наблюдатели да бъдат част от срещата, тъй като присъствието в лично качество си остава най-ефективният формат за преговори. Освен това Лукашенко подчерта, че забележката не се отнася за Армения, тъй като Пашинян отсъства от тази среща по уважителна причина – преди това е бил диагностициран с коронавирус.

Арменският премиер Никол Пашинян, който все повече се стреми да прекрати връзките на страната си с Москва за сметка на по-тесни отношения със западния свят, се присъедини към срещата чрез видеовръзка, след като отмени пътуването си след положителен тест за COVID-19.

Внимателно подбраната сесия в курорт в близост до Санкт Петербург се отклони от сценария, когато беларуският президент Александър Лукашенко, чиято страна пое ротационното председателство на икономическата групировка от Армения, отправи призив към Пашинян да дойде на посещение в Беларус, за следващата среща на съюза.

Пашинян отговори, че планира да присъства на срещата в Беларус чрез видео разговор, след което Лукашенко настоя за обяснение и дори предложи да изпрати самолет, който да откара арменската делегация до беларуската столица.

След това Пашинян посочи предишното си решение да замрази посещенията на високо равнище в Беларус заради подкрепата на Лукашенко за Азербайджан – ключовият регионален съперник на Армения.

„Не мисля, че това е правилният формат за обсъждане на тези въпроси“, добави Пашинян, но беше прекъснат от Лукашенко, който продължи да спори, преди Пашинян отново да му отвърне. Путин, който седеше до Лукашенко, и други лидери наблюдаваха кавгата в пълно мълчание.

Евразийският икономически съюз беше създаден преди десетилетие с основна цел насърчаване на по-силните бизнес връзки и да улесни търговията между членовете си, но беше помрачен от икономически и други спорове между членовете.

Създава ли разривът между Русия и Иран в Кавказ възможност за Запада?

Железопътна гара в град Ордубад в Нахичеванска автономна република, автономен регион в рамките на Азербайджан, която трябва да стане част от Зангезурския коридор.
📸 Снимка: president.az

🇷🇺⚔️🇮🇷 Докато западните съюзници на Украйна предупреждават за задълбочаване на сътрудничеството между Русия и Иран, напрежението между двете евразийски сили е подложено на изпитание в региона на Южен Кавказ.

Стремежът на Москва към проекта на Баку за т.нар. „Зангезурски коридор“ - безпрепятствен транзитен маршрут, свързващ основната територия на Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван и след това с Турция през арменската провинция Сюник - отново разпали безпокойството в Техеран.

След неотдавнашните коментари на руския външен министър Сергей Лавров и говорителя на външното министерство Мария Захарова за повторното отваряне на регионалните транспортни маршрути въз основа на споразумението от 10 ноември 2020 г. между Москва, Баку и Ереван, политическото ръководство на Ислямската република започна открито да критикува Русия. Лавров видимо разкритикува Армения, обвинявайки Ереван, че се е отказал от сключеното през 2020 г. споразумение, според което коридорът ще бъде под контрола на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия.

„Арменското ръководство е това, което саботира споразумението, подписано от премиера Никол Пашинян. Трудно е да се разбере смисълът на такава позиция“, каза Лавров.

В отговор Пашинян обяви, че Русия вече не може да посредничи между Армения и Азербайджан. Междувременно посланикът на Иран в Москва внесе официален протест, предупреждавайки, че създаването на Зангезурския коридор ще предизвика ново напрежение близо до северната граница на Иран с Армения.

Освен това Иран привика руския посланик, за да изрази крайното си недоволство от позицията на Москва. На 5 септември иранският външен министър Сейед Абас Арагчи, споменавайки руската подкрепа за коридора, написа, че всяка заплаха за териториалната цялост на съседите на Иран или промяна на техните граници е „напълно неприемливо“ за Техеран.

На следващия ден посланикът на Иран в Ереван повтори тази гледна точка, като каза: „Мечтите и стремежите на някои [страни] по отношение на Армения, включително коридора, няма да станат реалност. Териториалната цялост на нашите съседи е нашата червена линия“, подчертавайки възприятието на Техеран за заплахите за сигурността от ситуацията.

Реакцията на Техеран произтича от стратегически важното местоположение на предложения коридор. Тъй като Сюник граничи с Иран, Техеран се опасява, че коридорът може да прекъсне прекия му достъп до Ереван и да намали регионалното му влияние. От края на втората война в Нагорно Карабах през 2020 г. Баку, с мълчаливата подкрепа на Русия, последователно настоява за създаването на коридора без арменски контролно-пропускателни пунктове или митнически контрол.

В отговор на все по-агресивната азерска реторика Иран проведе поредица от военни учения близо до границата с Азербайджан през 2021 и 2022 г. Това доведе до дипломатическа криза между двете страни, продължила почти три години. Силата на реакцията на Иран също сигнализира готовността му да ескалира напрежението с Баку, за да гарантира сигурността на Южна Армения.

Докато руският външен министър Сергей Лавров първоначално се противопостави на военните учения на Иран близо до азербайджанската граница, Москва запази мълчение през следващата 2022 г. Това вероятно се дължи на зависимостта на Русия от Техеран по отношение на военното оборудване, което тя използва във войната срещу Украйна. Тази по-категорична иранска позиция, съчетана с разполагането на мисията на ЕС по азербайджанско-арменската граница, значително укрепи Ереван в съпротивата срещу амбициите на Баку. Идеята за коридора загуби още повече популярност, след като Азербайджан пое пълния контрол над Нагорни Карабах през 2023 г.

Москва отдавна гледа на Южен Кавказ като на свой заден двор, стремейки се да запази монопола си над регионалните въпроси. В контекста на продължаващата война в Украйна, сега Русия гледа на предложението за Зангезурски коридор като на начин да възвърне избледняващото си влияние в Армения и да възстанови ключовата си роля в региона.

За разлика от това, Ереван, който ефективно се дистанцира от ОДКС и засили връзките си с ЕС и САЩ, гледа на коридора като на заплаха за своя суверенитет и категорично се противопоставя на какъвто и да е руски контрол върху него. Неотдавна Министерството на външните работи на Армения потвърди, че се обсъжда възможността частна компания да управлява маршрута. Въпреки че Баку официално оттегли искането си за Зангезурския коридор от мирните преговори с Армения, сега Кремъл се опитва да върне въпроса на преден план.

В исторически план Москва не се е свенила да провокира Техеран, като например да държи сирийското въздушно пространство отворено за израелски въздушни удари по ирански позиции и да застава на страната на ОАЕ в спора за суверенитета над трите острова в Персийския залив. Освен това Русия продължава да отлага подписването на 20-годишно всеобхватно споразумение за сътрудничество с Иран, въпреки подкрепата, която получава от него в украинския конфликт. Сега, с новите санкции срещу Иран след съобщенията за доставката му на балистични ракети на Русия, пренебрежението на Москва към опасенията на Техеран в Южен Кавказ започна видимо да разочарова Ислямската република.

Тези събития, които до голяма степен убягнаха от вниманието на по-широката публика, говорят красноречиво за осезаемите различия в интересите на Русия и Иран, въпреки нарастващото им сътрудничество. Този разрив също така представлява възможност за засилен ангажимент от страна на Запада в региона. Разбира се, ако Москва трябваше да контролира такъв ключов транспортен коридор, който има потенциал да да подобри значително свързаността между Европа и Централна Азия, това би представлявало директно предизвикателство за западните интереси.

Като се има предвид споделената им загриженост относно руските амбиции в Южен Кавказ, тази ситуация може да насърчи ниво на сътрудничество между западните държави и Техеран, което потенциално да отвори нови дипломатически канали, а те от своя страна да бъдат полезни и в решаването на други въпроси. Тук е моментът да се отбележи, че посланиците на Франция и Иран в Армения вече проведоха няколко срещи, на които беше обсъдена ситуацията със сигурността в Югоизточна Армения в светлината на възможна азерска офанзива.

Струва си да се добави, че новият президент-реформатор на Иран, Масуд Пезешкиян, критикува  открито външнополитическата стратегия на страната, която е насочена изцяло на изток, застъпвайки се за подобряване на отношенията с Европа и намаляване на напрежението със САЩ.

Хешматолах Фалахатпишех, бивш председател на комисията по национална сигурност и външна политика на иранския парламент, твърди, че натискът на Владимир Путин за създаването на Зангезурския коридор е „превантивен ход“, предназначен да окаже натиск върху Техеран, целящ да попречи на администрацията на Пезешкиан да отвори „канали за комуникация“ с Вашингтон.

Ясно е, че Москва и Техеран разчитат един на друг, както икономически, така и политически. Въпреки това, признаването на такива дълбоко вкоренени различия в техните интереси, различия, които е малко вероятно да бъдат разрешени, би създало повече пространство за така необходимия ангажимент на Запада в Южен Кавказ.

Трима арестувани в Армения по обвинения в опит за държавен преврат.

🇦🇲 В сряда, 18 септември 2024 г. следственият комитет на Армения съобщи, че е арестувал три лица и издирва други четирима във връзка с заговор за преврат с цел завземане на властта в страната.

Според Armen Press сред арестуваните и издирвани заподозрени са петима арменски граждани и двама бивши жители на Нагорно Карабах. По-рано тази година организаторите са вербували нищо неподозиращи арменски граждани, като са им плащали приблизително 220 000 рубли (2395 долара) на месец, за да пътуват до Русия за тримесечен военен курс с планове да се присъединят към армията след завръщането си.

Организаторите на заговора са отвеждали новобранците в Ростов на Дон, където са били подлагани на тестове с детектор на лъжата, за да бъде установено дали имат връзки с правоприлагащи органи в Армения. След това те са продължавали към военна база Арбат, за да преминат бойна подготовка. Едва тогава те са научавали, че истинската цел на обучението е да се върнат обратно в Армения за организирането на държавен преврат.

Част от новобранците са отказали да участват в преврата и са напуснали групата, а действията на правоприлагащите органи в крайна сметка осуетяват опита за преврат. Властите в Ереван продължават работа по идентифицирането на останалите съучастници в заговора.

През 2021 г. Армения беше изправена пред тежка политическа криза, която едва не доведе до опит за преврат. След масови протести, призоваващи за оставката на премиера Никол Пашинян заради недоволството от развитието на войната в Нагорно Карабах, началникът на Генералния щаб Оник Гаспарян и висши офицери поискаха оставката на Пашинян на 25 февруари.

Премиерът заклейми това като опит за преврат, но в крайна сметка се съгласи да бъдат проведени предсрочни избори, притиснат от нарастващото напрежение и продължаващите улични протести. Пашинян подаде официално оставката си на 25 април 2021 г., което доведе до назначаването на нов началник на Генералния щаб и обявяването на парламентарни избори.

Армения и Азербайджан са близо до сключване на мирен договор.

🇦🇲🤝🇦🇿 Дългоочакваното споразумение, което може да донесе мир в региона на Южен Кавказ след десетилетия на кървави конфликти, е близо до завършване, потвърдиха Армения и Азербайджан.

На пресконференция в събота арменският премиер Никол Пашинян обяви, че правителството му е отправило официално предложение на Азербайджан да подпише мирен договор, след като прецени, че е постигнат достатъчен напредък по ключови въпроси в двустранните преговори през последните месеци.

„Имаме 17 члена в последния проект на мирния договор. Тринадесет от тях, включително преамбюла, са напълно съгласувани“, каза Пашинян. „Ние предлагаме следното - да вземем всички съгласувани членове и формулировки и да ги подпишем като мирен договор.“

Изявлението идва ден след като двете страни обявиха, че е подписано споразумение за съвместна гранична комисия за демаркиране и делимитиране на общата им граница. Двете съседни държави водиха поредица от въоръжени конфликти през последните години, както за отцепилия се регион на Азербайджан Нагорни Карабах, така и в погранични райони, попадащи в рамките на международно признатите граници на Армения.

След войната от 2022 г. мисия за наблюдение на ЕС беше разположена в Армения, за да наблюдава напрегнатата ситуация по границата, като в същото време страната настоя за изтегляне на руските граничари, които бяха разположени там след разпадането на Съветския съюз.

Ръководителят на външната политика на Азербайджан Хикмет Хаджиев потвърди пред американското издание POLITICO, че е осъществен напредък в двустранните преговори, добавяйки, че споразумението за граничната комисия „трябва да се разглежда като достатъчно за изтеглянето на контингента на ЕС“. Баку последователно се противопоставя на мисията на Брюксел с аргумента, че тя увеличава риска от конфликт.

Миналия септември Азербайджан започна офанзива, за да си върне Нагорни Карабах, който беше контролиран от етническото арменско население след войната, последвала разпадането на СССР. Докато руските миротворци стояха настрана, почти всички от 100 000 жители на планинския регион бяха принудени да избягат в Армения.

Докато ЕС засили политическите връзки с Армения през последните години, тъй като страната се отдалечава от сферата на влияние на Москва, Брюксел също поддържа близки отношения с Азербайджан. През 2022 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отлетя за Баку, за да подпише споразумение за увеличаване на износа на газ от богатата на изкопаеми горива нация като част от усилията за диверсификация от руската енергия.

САЩ искат да поканят Армения и Азербайджан на предстоящата среща на върха на НАТО

📸 Снимка: EPA/БГНЕС

🇺🇸🤝🇦🇲🇦🇿 САЩ планират да поканят Армения и Азербайджан на предстоящата среща на върха на НАТО във Вашингтон през юли, съобщи на 27 юни азербайджанската медия Turan, позовавайки се на неназовани източници.

Както Азербайджан, така и Армения, които отдавна са геополитически врагове, преди това са си партнирали с НАТО, но не са пожелавали директно членство.

Източници казаха на Turan, че срещата на върха може да улесни двустранните преговори за продължаващия мирен процес между двете страни и ще бъде „чудесна възможност, която е твърде добра, за да бъде пропусната“. Към момента на тази публикация не е ясно дали поканите вече са били изпратени и дали Армения и Азербайджан са приели или планират да присъстват.

Новината идва на фона на посещение на помощник-държавният секретар на САЩ Джеймс О'Брайън в азерската столица Баку на 27 юни, което ще бъде третата му визита в Южен Кавказ за два месеца.

„Ние сме много ясни с (азербайджанския президент Илхам) Алиев, че това е време за постигане на мир“, каза О'Брайън пред комисия в американския Сенат преди пътуването.

Азербайджан предприе успешна офанзива през септември 2023 г., с която си възвърна контрола над региона Нагорни Карабах, признат от международното право като част от Азербайджан, но който де факто беше под контрола на етническата арменска самопровъзгласила се република от началото на 90-те години, когато кървав конфликт, продължил шест години и отнел живота на десетки хиляди, завърши с арменска победа.

Мирните преговори между Армения и Азербайджан продължават оттогава, но все още не са стигнали до окончателен край. Нарастващите връзки между Армения и западни институции като НАТО също илюстрират променящите се вълни на руското влияние в региона.

Армения отдавна разчиташе на Русия като свой основен регионален съюзник, но отношенията между двете страни се влошиха рязко, след като руските миротворци отказаха да съдействат нито по време на Втората война в Нагорни Карабах през 2020 г., нито по време на офанзивата на Азербайджан през септември 2023 г., която на практика сложи край на конфликта.

Оттогава Армения открито се стреми да установи нови партньорства в сферата на отбраната.

Арменският премиер Никол Пашинян обяви по-рано през юни, че Армения ще се оттегли от Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), военен съюз, ръководен от Русия, в който членуват още Армения, Беларус, Казахстан, Таджикистан и Киргизстан.

„Ще си тръгнем“, каза Пашинян пред арменския парламент, обвинявайки ОДКС в заговор „срещу нас с Азербайджан“.

„Ние ще решим кога да си тръгнем. Няма да се върнем, няма връщане назад“, допълни той.

Протест срещу споразумението с Азербайджан в пограничния район Тавуш в Армения

Някои жители на Воскепар - друго арменско село, засегнато от планираното демаркиране на границата твърдят, че обявеното от властите на 19 април противоречи на казаното от премиера Никол Пашинян по-рано през седмицата по време на среща при закрити врата.
📸 Снимка: RFE/RL

🇦🇲🪧 Жители на няколко арменски общности в североизточната провинция Тавуш започнаха протести късно на 19 април, след като властите в Армения и Азербайджан обявиха сделка за преначертаване на границата, според която Баку си възвръща контрола над четири селища от региона, населени в миналото с азербайджанци. Споразумението беше приветствано от САЩ и ЕС.

След обявяването му от официалните власти, жителите на селата Киранц и Баганис блокираха движението по участъци от пътя, свързващ техните общности с градовете Иджеван и Нойемберян.

Междувременно някои жители на Воскепар - друго арменско село, засегнато от планираното демаркиране на границата - твърдят, че обявеното от властите на 19 април противоречи на казаното от премиера Никол Пашинян по време на среща при закрити врата с жителите по-рано същата седмица. Те заявиха, че ще се съберат в селото на 20 април, за да решат следващите си стъпки.

След осмия кръг от преговори между арменския вицепремиер Мхер Григорян и азербайджанския му колега Шахин Мустафаев -- проведен в неразкрит участък от арменско-азербайджанската граница на 19 април - страните обявиха предварително споразумение за делимитация на границата.

Първоначалният етап ще засегне земни площи между четири села на територията на провинция Тавуш в Армения и четири изоставени села, които са били част от азербайджанския окръг Казакс по време на съветско време.

Армения се съгласи да върне на Азербайджан четирите изоставени гранични села, които контролира от началото на 90-те години на миналия век, като начална стъпка в определянето на границата между двете южнокавказки нации.

Делимитацията на тези участъци трябва да приключи до средата на май, според договореното между страните.

Жителите на граничните села в Тавуш са особено загрижени, че демаркацията на границата с Азербайджан в съответствие с конфигурацията от съветската епоха ще ги лиши от достъп до земеделските им земи и ще усложни връзката им с останалата част от страната поради факта, че някои части от пътищата в района ще попаднат под контрола на Азербайджан.

Те също така изразиха загриженост, че изтеглянето на Армения от настоящите военни позиции ще направи местните цивилни по-уязвими от въоръжени атаки на азерската армия.

Кабинетът на арменския министър-председател се опита да отговори на някои от опасенията на жителите.

„За първи път ще има демаркирана държавна граница между нашите страни [Армения и Азербайджан] в участъка от четирите села“, каза службата, цитирана от арменската държавна информационна агенция Арменпрес.

„Да, в резултат на този процес граничната служба на Азербайджан ще се доближи до селата Киранц и Воскепар, но техните села и нашите ще бъдат разделени от делимитирана държавна граница.

Службата добави, че "защитата на границата ще се извършва от граничната охрана на Република Армения" и че допълнителни подробности за сигурността ще бъдат "обсъдени и уточнени в близко бъдеще".

От кабинета на премиера подчертаха също, че споразумението се основава на Декларацията от Алмати от 1991 г., „която е определена като основен принцип на процеса на делимитация на границите“.

На 20 април Пашинян изтъкна споразумението, като се похвали с факта, че двамата ожесточени съперници „за първи път са решили проблем на масата за преговори“.

🇦🇿 Сделката беше приветствана като пореден успех на правителството в Азербайджан.

„Армения се съгласи да върне четири села под окупация от началото на 90-те години на миналия век“, написа говорителят на азербайджанското външно министерство Айхан Хаджизада в социалните медии, описвайки това като „дългоочаквано историческо събитие“.

🇺🇸 Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза, че Вашингтон приветства съобщението като „важна стъпка към сключването на трайно и достойно мирно споразумение“.

🇪🇺 Споразумението беше приветствано и от Европейския съюз.

„Окуражаващи новини днес относно работата на арменските и азербайджанските гранични комисии и началото на процес на делимитация въз основа на правни документи и Споразумението от Алмати от 1991 г.“, написа Тойво Клаар, специалният представител на ЕС за Южен Кавказ и кризата в Грузия, в социалната мрежа X (бивш Twitter).

„ЕС напълно подкрепя процеса на преговори и целта за цялостно и трайно уреждане“, добави той.

🇩🇪 Министерството на външните работи на Германия заяви, че споразумението "премахва основно препятствие по пътя към мирно споразумение. Германия остава готова да направи всичко по силите си, за да подкрепи пътя към траен мир".

Президентите на Армения и Казахстан обсъдиха въпроси на регионалната стабилност и сигурност.

🇦🇲🤝🇰🇿 Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев по време на разговори в ограничен формат с премиера на Армения Никол Пашинян обсъди въпроси на регионалната стабилност и сигурност, както и икономическото сътрудничество. Това съобщиха от пресслужбата на казахстанския лидер, цитирани от информационна агенция ТАСС.

„По време на преговорите Касим-Жомарт Токаев и Никол Пашинян обсъдиха въпроси на търговско-икономическото, транзитно-транспортното, инвестиционното и културно-хуманитарното сътрудничество“, се казва в съобщението.

Токаев отбеляза, че отдава особено значение на това официално посещение и го оценява като важен етап в развитието на двустранните отношения. Президентът на Казахстан подчерта, че двете страни имат значителен потенциал за разширяване на сътрудничеството в широк спектър от области

„Никол Пашинян отбеляза динамичното развитие на взаимните връзки и заяви готовността си да положат съвместни усилия за извеждане на арменско-казахстанските отношения на ново ниво“, съобщиха от пресслужбата.

В края на преговорите в тесен състав лидерите подчертаха силния си ангажимент за по-нататъшно укрепване на многостранните връзки между Казахстан и Армения.

На 15 април Токаев е на еднодневно официално посещение в Армения. Предвижда се той да разговаря и с президента на Армения Ваагн Хачатурян.

Rybar Live: Бягството на арменското население

Михаил Звинчук, ръководител на руския мозъчен тръст Rybar:

За последното десетилетие над 10 процента от населението вече е напуснало страната и не се е завърнало обратно. Още веднъж, това е 1/10 от населението.

Rybar Live: The flight of the Armenian population
Mikhail Zvinchuk, head of the Russian think tank Rybar: «A 10th of the population has already left the country and not returned in the last 10 years. Once again, a 10th of the population!» pic.twitter.com/ipRfSYlUlJ

— Rybar Force (@rybar_force) February 20, 2024

Никол Пашинян: Армения не е съюзник на Русия по украинския въпрос

Арменският премиер Никол Пашинян заяви, че страната му не е съюзник на Русия по отношение на Украйна.

Както казах и преди, Армения не е съюзник на Русия по украинския въпрос и това е нашата искрена позиция. Съжаляваме, че не успяхме да повлияем по някакъв начин на тази ситуация. Украинският народ е братски народ. Не можем да бъдем неблагодарни, арменците се чувстваха добре в Украйна.

Пашинян също така припомни значението на Алма-Атинската декларация от 1991 година затвърждаваща, че бившите републики на СССР, включително Русия и Украйна, взаимно признават държавните си граници.

Пашинян заключи:

Според нас декларацията от Алма Ата е гаранция за нашата независимост и териториална цялост и логично е че същото трябва да се отнася и за Украйна. Защото този документ обвързва всички нас. Ако нарушим това, можем да нарушим всичко.

През юни Пашинян в интервю за CNN Prima News също бе заявил, че Армения не е съюзник на Русия по украинския въпрос.

Ние не сме съюзник на Русия във войната в Украйна. Тази война, този конфликт ни тревожи, защото пряко засяга всичките ни взаимоотношения. На Запад ни виждат като съюзници с Русия. В Русия са наясно, че не сме им съюзници в украинската война. Така че в тази ситуация ние не сме ничий съюзник и това означава, че сме уязвими.

Източник: TRT World